Двоен стандарт или двойна порция
Последната инспекция при двойния стандарт още веднъж демонстрира разлики със наличието на вносни марки по отношение на аналозите им, продавани отвъд някогашната Желязна завеса. Това към този момент сякаш не изненадва никого.
Защо обаче продължава да се търпи двойният стандарт и при храните за деца? Какво е това - следващ скрит план против бъдещето ни, който, смесен с демографската рецесия, цели да ни довърши като етнос, или елементарна идиотия за реализиране на доходност и конкурентност на пазара? Почти несъмнено е, че (засега) е последното. Дано сходни случаи да разбудят еврочиновниците от дрямката им по високите етажи в Бюрксел.
Чехия, Полша и Унгария първи скочиха против двойния стандарт, както преди време и против статуквото от Ялта, само че първата реакция на богатите западни страни и на болшинството от евроначалниците беше пренебрежителна. После започнаха да ни изясняват по какъв начин производителите променяли малко рецептите, с цел да се съобразят с локалните усети на източноевропейците. Вземайки образец от детските храни, е редно да попитаме дали детето от някогашните соцстрани е по-малко заслужило да яде качествена храна, в сравнение с неговите връстници, живеещи в страните, където слънцето залязва по-късно? На всичкото от горната страна част от експортираните детски храни към Източна Европа са и на по-високи цени. За това обаче виновността е освен на чуждоземските производители, само че и на търговците в някогашните соцстрани, които са същите търговски вериги, работещи и в богатите страни от Общността.
Подобно разделяне по етнос подухва мемоари за историята отпреди 70 - 80 години, когато една нация се смяташе за по-висша от останалите. По подигравка на ориста в този момент в заводите на същата тази страна създават шоколад с по-малко какао и лешници за европейците от Изтока и с повече - за останалите, дето са с по-пълни портфейли. Подобни осъществявания, колкото и да се скриват зад пояснение за икономическа доходност, някак си не се връзват с лозунгите на Европейски Съюз за тъждество. Поне нас от някогашния соцлагер мъчно към този момент биха ни излъгали с сходни лозунги. Отраснали сме с тях и се видя, че са повече от празни думи.
Хубавото въпреки всичко е, че последователно от Брюксел осъзнават несъстоятелността на двойните стандарти и в околните няколко години най-вероятно ще одобряват съответната инструкция против тази особеност, която освен опонира на правилата на Европейски Съюз, делейки потребителите на разнообразни категории на географски принцип, само че и е безусловно неморална.
Вярно обаче е и друго. Представите на хората едни за други се трансформират с години. И в този момент значително от западняците ни считат за хрантутници, тъй като получаваме повече от общите еврофондове, в сравнение с даваме, а те са донорите. Та щом получаваме надали не двойна порция от общата хазна, значи би трябвало да понасяме и двойните стандарти.
Защо обаче продължава да се търпи двойният стандарт и при храните за деца? Какво е това - следващ скрит план против бъдещето ни, който, смесен с демографската рецесия, цели да ни довърши като етнос, или елементарна идиотия за реализиране на доходност и конкурентност на пазара? Почти несъмнено е, че (засега) е последното. Дано сходни случаи да разбудят еврочиновниците от дрямката им по високите етажи в Бюрксел.
Чехия, Полша и Унгария първи скочиха против двойния стандарт, както преди време и против статуквото от Ялта, само че първата реакция на богатите западни страни и на болшинството от евроначалниците беше пренебрежителна. После започнаха да ни изясняват по какъв начин производителите променяли малко рецептите, с цел да се съобразят с локалните усети на източноевропейците. Вземайки образец от детските храни, е редно да попитаме дали детето от някогашните соцстрани е по-малко заслужило да яде качествена храна, в сравнение с неговите връстници, живеещи в страните, където слънцето залязва по-късно? На всичкото от горната страна част от експортираните детски храни към Източна Европа са и на по-високи цени. За това обаче виновността е освен на чуждоземските производители, само че и на търговците в някогашните соцстрани, които са същите търговски вериги, работещи и в богатите страни от Общността.
Подобно разделяне по етнос подухва мемоари за историята отпреди 70 - 80 години, когато една нация се смяташе за по-висша от останалите. По подигравка на ориста в този момент в заводите на същата тази страна създават шоколад с по-малко какао и лешници за европейците от Изтока и с повече - за останалите, дето са с по-пълни портфейли. Подобни осъществявания, колкото и да се скриват зад пояснение за икономическа доходност, някак си не се връзват с лозунгите на Европейски Съюз за тъждество. Поне нас от някогашния соцлагер мъчно към този момент биха ни излъгали с сходни лозунги. Отраснали сме с тях и се видя, че са повече от празни думи.
Хубавото въпреки всичко е, че последователно от Брюксел осъзнават несъстоятелността на двойните стандарти и в околните няколко години най-вероятно ще одобряват съответната инструкция против тази особеност, която освен опонира на правилата на Европейски Съюз, делейки потребителите на разнообразни категории на географски принцип, само че и е безусловно неморална.
Вярно обаче е и друго. Представите на хората едни за други се трансформират с години. И в този момент значително от западняците ни считат за хрантутници, тъй като получаваме повече от общите еврофондове, в сравнение с даваме, а те са донорите. Та щом получаваме надали не двойна порция от общата хазна, значи би трябвало да понасяме и двойните стандарти.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ